samira (Мариа)
33 38
8 дек. 2007 г., 06:50

* * * 

  Поэзия
1198 0 17
Сърцето ти се къса всеки ден,
когато съм със теб и ти разказвам
как минал ми е вчерашния ден
и белези любовни ти показвам.
Не съм разбрала, вярвай ми, не съм,
за твойте плахи въжделения,
как всяка вечер ми признаваш, но насън,
за нашите среднощни приключения.
Не искам да те губя, стон и вик,
та ти си ми сърцето и душата,
приятелю, аз пазя всеки  хубав миг,
и спомням си ги днес във тишината.
Ти сутрин слагаше ми розовите очила,
и пращаше ме весела в тълпата,
а вечер слагах аз на скута ти глава
и както ти говорех идваше зората.
Сега не мога и да искам тези часове,
защото прекалено много те обичам,
и няма на кого да казвам глупавите страхове,
и няма при кого уплашена да тичам...

© Мариа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??