samira (Мариа)
33 38
8 dic 2007, 6:50

* * * 

  Poesía
1188 0 17
Сърцето ти се къса всеки ден,
когато съм със теб и ти разказвам
как минал ми е вчерашния ден
и белези любовни ти показвам.
Не съм разбрала, вярвай ми, не съм,
за твойте плахи въжделения,
как всяка вечер ми признаваш, но насън,
за нашите среднощни приключения.
Не искам да те губя, стон и вик,
та ти си ми сърцето и душата,
приятелю, аз пазя всеки  хубав миг,
и спомням си ги днес във тишината.
Ти сутрин слагаше ми розовите очила,
и пращаше ме весела в тълпата,
а вечер слагах аз на скута ти глава
и както ти говорех идваше зората.
Сега не мога и да искам тези часове,
защото прекалено много те обичам,
и няма на кого да казвам глупавите страхове,
и няма при кого уплашена да тичам...

© Мариа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??