samira (Мариа)
33 38
8.12.2007 г., 6:50 ч.

* * * 

  Поезия
1222 0 17
Сърцето ти се къса всеки ден,
когато съм със теб и ти разказвам
как минал ми е вчерашния ден
и белези любовни ти показвам.
Не съм разбрала, вярвай ми, не съм,
за твойте плахи въжделения,
как всяка вечер ми признаваш, но насън,
за нашите среднощни приключения.
Не искам да те губя, стон и вик,
та ти си ми сърцето и душата,
приятелю, аз пазя всеки  хубав миг,
и спомням си ги днес във тишината.
Ти сутрин слагаше ми розовите очила,
и пращаше ме весела в тълпата,
а вечер слагах аз на скута ти глава
и както ти говорех идваше зората.
Сега не мога и да искам тези часове,
защото прекалено много те обичам,
и няма на кого да казвам глупавите страхове,
и няма при кого уплашена да тичам...

© Мариа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??