За тогава, когато очите достигнали край
и кристална росата от тях ще спре да извира,
и забравила своите чувства, надежди за рай,
ще се взира болезнено без да намира.

Някога малко момиче, желало любов,
ще се вдигнеш от купола с поглед празен,
не намерила своето място в този скучен живот,
без любов, сив и омразен.

Побеляла старица със свити и сухи очи,
без капка влага, усмивка нейде завряна...
Горски шепот болезнено нежно звучи
и събужда се новият ден в отровна пяна.