* * *
е събрал във дланта си поета,
който пееше за свобода
във подредените си... куплета...
*
Ти докосваш сърцето ми там
дето не подозирах, че място има,
ала как можех тогава да знам,
че е кратка пролетта и предстои дълга зима.
Бели пътеки, пусти шосета,
наведени мрачни глави,
все повече улични псета
и драматични съдби.
По малко усмивки никаква истина
време не ни остава, даром нищо не идва...
и крещи булеварда само на празници
и тогава и ние се усмихваме смело -
аз вярвам в твоето бъдеще
ти си твърдо зад моето дело.
*
Сякаш нищо не е различно
и не се е променяло никога,
знаем кога да се държим прилично
и кога да не казваме истини.
Още срещам художници бледи -
драскащи лозунги с проскубани четки
с бързащи крачки недоумели
говорещи сладко и смятащи сметки.
*
Пак си мечтаем да създадем -
по добро бъдеще за децата,
вярвайки в утрешния ден,
вярвайки, че ще има разплата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мира Все права защищены
