31.01.2007 г., 21:54

* * *

1.1K 0 3
Колко истина и много тъга
е събрал във дланта си поета,
който пееше за свобода
във подредените си... куплета...
                   *
Ти докосваш сърцето ми там
дето не подозирах, че място има,
ала как можех тогава да знам,
че е кратка пролетта и предстои дълга зима.

Бели пътеки, пусти шосета,
наведени мрачни глави,
все повече улични псета
и драматични съдби.
По малко усмивки никаква истина
време не ни остава, даром нищо не идва...
и крещи булеварда само на празници
и тогава и ние се усмихваме смело -
аз вярвам в твоето бъдеще
ти си твърдо зад моето дело.
               *
Сякаш нищо не е различно
и не се е променяло никога,
знаем кога да се държим прилично
и кога да не казваме истини.

Още срещам художници бледи -
драскащи лозунги с проскубани четки
с бързащи крачки недоумели
говорещи сладко и смятащи сметки.
               *
Пак си мечтаем да създадем -
по добро бъдеще за децата,
вярвайки в утрешния ден,
вярвайки, че ще има разплата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси Златка, до друг път, поздрави и успех...
  • може би е така, поздрави и усмивки
  • На много места спъва.
    Трябва да продължиш.
    И на теб поздрави, Мира.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...