* * *

Jan 31, 2007, 9:54 PM

Poetry

978 0 3

Колко истина и много тъга
е събрал във дланта си поета,
който пееше за свобода
във подредените си... куплета...
*
Ти докосваш сърцето ми там
дето не подозирах, че място има,
ала как можех тогава да знам,
че е кратка пролетта и предстои дълга зима.
Бели пътеки, пусти шосета,
наведени мрачни глави,
все повече улични псета ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works