6 февр. 2005 г., 12:02

* * *

1.3K 0 1

Когато огромните зелени очи аз видях
светът наоколо просто изчезна,
топлина почувствах и осъзнах,
че ти в сърцето ми влезна.

Не знаех къде съм и нищо не осъзнавах -
просто те гледах и ти гледаше мен
и, гледайки те, отминавах
и така продължаваше ден подир ден.

После думи зазвучаха
и караха ме да се чувствам странно -
да не усещам болка и уплаха,
за теб да мисля постоянно.

А погледите пак се срещаха
за миг се чувствахме чудесно,
ала сърцата ни усещаха,
че беше твърде бързо, твърде лесно.

Сякаш изведнъж,
топлината в погледа угасна,
всичко помежду ни изчезна,
болката беше ужасна.

Сега извръщам аз от теб глава,
споменът прекрасен, за да мога да запазя,
защото аз избрах това -
да продължа да те обичам, вместо да те мразя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това е добро само малко накрая се губи ритъма.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...