Когато огромните зелени очи аз видях
светът наоколо просто изчезна,
топлина почувствах и осъзнах,
че ти в сърцето ми влезна.

Не знаех къде съм и нищо не осъзнавах -
просто те гледах и ти гледаше мен
и, гледайки те, отминавах
и така продължаваше ден подир ден.

После думи зазвучаха
и караха ме да се чувствам странно -
да не усещам болка и уплаха,
за теб да мисля постоянно.

А погледите пак се срещаха
за миг се чувствахме чудесно,
ала сърцата ни усещаха,
че беше твърде бързо, твърде лесно.

Сякаш изведнъж,
топлината в погледа угасна,
всичко помежду ни изчезна,
болката беше ужасна.

Сега извръщам аз от теб глава,
споменът прекрасен, за да мога да запазя,
защото аз избрах това -
да продължа да те обичам, вместо да те мразя.