3 мая 2006 г., 16:35

* * *

1.2K 0 2
Защо съм толкоз непокорна,
защо кръвта в мен така гори?
Защо съм толкоз амбициозна
и сбъдвам всички мои мечти?
Защо, когато някой се опита да ме нарани,
потъпквам всички чувства и сълзи?

Може би страстта в мене е такава -
незачитаща чувствата чужди!
Може би съдбата моя ме дарява
с трудности ненужни!
Може би младостта в мене си остава -
за думите обидни и груби - незряща!
Може би всичко в мен ме предава
в ръцете на подлостта неспяща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...