May 3, 2006, 4:35 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 2
Защо съм толкоз непокорна,
защо кръвта в мен така гори?
Защо съм толкоз амбициозна
и сбъдвам всички мои мечти?
Защо, когато някой се опита да ме нарани,
потъпквам всички чувства и сълзи?

Може би страстта в мене е такава -
незачитаща чувствата чужди!
Може би съдбата моя ме дарява
с трудности ненужни!
Може би младостта в мене си остава -
за думите обидни и груби - незряща!
Може би всичко в мен ме предава
в ръцете на подлостта неспяща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...