May 3, 2006, 4:35 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 2
Защо съм толкоз непокорна,
защо кръвта в мен така гори?
Защо съм толкоз амбициозна
и сбъдвам всички мои мечти?
Защо, когато някой се опита да ме нарани,
потъпквам всички чувства и сълзи?

Може би страстта в мене е такава -
незачитаща чувствата чужди!
Може би съдбата моя ме дарява
с трудности ненужни!
Може би младостта в мене си остава -
за думите обидни и груби - незряща!
Може би всичко в мен ме предава
в ръцете на подлостта неспяща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...