3.05.2006 г., 16:35

* * *

1.2K 0 2
Защо съм толкоз непокорна,
защо кръвта в мен така гори?
Защо съм толкоз амбициозна
и сбъдвам всички мои мечти?
Защо, когато някой се опита да ме нарани,
потъпквам всички чувства и сълзи?

Може би страстта в мене е такава -
незачитаща чувствата чужди!
Може би съдбата моя ме дарява
с трудности ненужни!
Може би младостта в мене си остава -
за думите обидни и груби - незряща!
Може би всичко в мен ме предава
в ръцете на подлостта неспяща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...