3.05.2006 г., 16:35

* * *

1.2K 0 2
Защо съм толкоз непокорна,
защо кръвта в мен така гори?
Защо съм толкоз амбициозна
и сбъдвам всички мои мечти?
Защо, когато някой се опита да ме нарани,
потъпквам всички чувства и сълзи?

Може би страстта в мене е такава -
незачитаща чувствата чужди!
Може би съдбата моя ме дарява
с трудности ненужни!
Може би младостта в мене си остава -
за думите обидни и груби - незряща!
Може би всичко в мен ме предава
в ръцете на подлостта неспяща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...