20 нояб. 2005 г., 01:10

* * *

986 0 0
             Главата ми е пълна със стихове,
             но отдавна не ми върви да пиша.
             Става ме яд на себе си,
             всеки вижда свойта вина, но мълчи.

             Във времето е легнала ужасна тишина,
             страхувам се да гледам право във очите.
             Опитвам се да кажа нещо, но не мога -
             устата ми запушиха със лицемерна длан.

             Защо мълчиш, когато те тъпчат -
             стани и тръгни гордо напред.
             Застани срещу вятъра с разтворени шепи,
             разпилей думите по калния път.

             Защо не казваш нищо за своя защита, 
             когато другите зверски те оплюват.
             Избърши се с ръка от злобата на грубите
             и се усмихни, ей така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...