2 нояб. 2013 г., 12:42  

Разпродажба на спомени

9.9K 130 173

 

На уличка тиха далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.
 

На пейката своите книги продава.
Животът ѝ явно съвсем не е лек.
По пладне асфалтът е жива жарава,
край нея почти не припарва човек.

 

Поспрях се, реликвите нейни погледнах  —
известни заглавия, ниски цени.
Духовно богата бе в своята бедност.
Прикани ме: „Виж, тези три, погледни! —
 

Трилогия, ето, вземи... на Беляев...
Пък аз... за лекарства ще спастря пари...
Тя, моята... ясно е... вече се знае...
Но пустата болка така ме мори...”
 

Познах я. Гласът ѝ бе плътен, отчетлив.
Припомних си, сякаш на бавен каданс
видях я — пак млада, а ние — момчета,
девойки на чинове... Нейният клас...

 

Две орбити мътни очите ѝ днес са,
в тях сетна надежда дори не гнезди.
А как рецитираше! — бе поетеса
и знойна красавица, помня преди...

 

Оставих ѝ смачкани двадесет лева...
... На първата страница после чета:
„На моята мила съпруга Елена,                          
честита годишнина! Трийсет лета!” 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нормално е всеки човек да има мнение и негово право е да го изрази, включително публично!
  • Понеже публично се обръщаш към мен, Безжичен, така и ще ти отговоря. Може Станков да е жив класик, но за мен думите му са кухи, без грам емоция в тях. Човек, който може да си позволи да ме обижда най-грозно (тук не може да си разиграва коня) но в друг сайт ме "сравни със земята" непредизвикан с нищо, може да пише технически съвършено и да е по-велик от най-великите, но аз предпочитам творби, в които има мисъл, емоция... усещаш душата зад думите. Толкова.
  • Patriczzia, Майстора е Майстор, две думи няма! Ние учим много от него! Но Валери е много голям поет! И то много отдавна. Можеш да потърсиш изказвания от Любомир Левчев, Стефан Цанев, някогашния председател на Съюза на писателите във Варна Ванилин Гавраилов. А те не са случайни хора, нали?
  • Харесвам ги много и двамата, независимо кой какво мисли. Тук беше и друг много добър варненски поет - Ванилин - той предпочете да напусне. Впрочем скоро ще издаде четвърта стихосбирка. Вътре е невероятна сага за българските ханове (канове)!
  • Не знам само не ви ли е неудобно и що за удовлетворение изпитвате да плюете човека, който 15 години отделя от времето си, за да го има този сайт, в който да се изявявате като по-по-най. И не само това. Поправя грешки, а не е длъжен, с какво (или какви) се сблъсква на лични мога само да си представя. Всекиму е готов да помогне. Малкото, което знам за поезията го дължа на него. Замислете се, господа, интелигенти. П.П. Безжичен, Станков сам се подминава - с арогантността, високомерието и "височайшото" си презрение към всички, които не му се кланят.

Разпродажба на спомени 🇧🇬

Разпродажба на спомени
10,00 BGN
2.5K 7 19

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Най-красивото отсъствие 🇧🇬

Роби

... ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондова Но духом аз ще бъда ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...