2 нояб. 2013 г., 12:42
Разпродажба на спомени
На уличка тиха далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.
На пейката своите книги продава.
Животът ѝ явно съвсем не е лек.
По пладне асфалтът е жива жарава,
край нея почти не припарва човек.
Поспрях се, реликвите нейни погледнах —
известни заглавия, ниски цени.
Духовно богата бе в своята бедност.
Прикани ме: „Виж, тези три, погледни! —
Трилогия, ето, вземи... на Беляев...
Пък аз... за лекарства ще спастря пари...
Тя, моята... ясно е... вече се знае...
Но пустата болка така ме мори...”
Познах я. Гласът ѝ бе плътен, отчетлив.
Припомних си, сякаш на бавен каданс
видях я — пак млада, а ние — момчета,
девойки на чинове... Нейният клас...
Две орбити мътни очите ѝ днес са,
в тях сетна надежда дори не гнезди.
А как рецитираше! — бе поетеса
и знойна красавица, помня преди...
Оставих ѝ смачкани двадесет лева...
... На първата страница после чета:
„На моята мила съпруга Елена,
честита годишнина! Трийсет лета!”
© Красимир Тенев Все права защищены
Свързани произведения
615
9
10
1454
7
19
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Еееех, вълнуващо, но без излишен патос, простичко, но не и клиширано, топло.
-
Разтърсващо.
-
Този ваш стих се доближава доста плътно до представата ми за поезия и литература. Невитиевато с изкуствена неяснота внушаваща интелектуални висини, съчувстващо, човешко.
-
Сложил съм пет звезди и знаете ли защо? Защото много ми харесва! И точка! Не обяснявам повече. А на комбинацията с корицата мога да сложа само десет, защото не може сто.
И.още нещо - Майстора Тенев е роден през.1968 - моята любима година - не обяснявам защо, само казвам, че тогава беше Пражката пролет! И че имам няколко харесвани поети тук - Ванилин Гавраилов (мой близък приятел), Майстора Тенев и Валентин Чернев (мир на душата) му от мъжете и Данда (прекрасна актриса).от жените! -
Прекрасен, тъжен и болезнен стих, който хваща за гърлото! Радвам се, че имах възможност да прочета!
-
Направо боли...Много ми хареса и понеже не видях споменат превод на англииски си позволих , да го преведа за Вас...Постарах се да предам точно съдържанието, но не дословно, защото няма да звучи добре.
-
мн. число от рік - роки - родительный паддеж (кого? чего? - років)
В отношение рока в украинском языке есть только в музыкальном значении - рок музыка
в остальном рок это доля, фатум
в отношении роковая встреча - фатальна зустріч
роковая женщина - фатальна жінка -
Спасибо! Я выяснил, что "рокlв" не судьба.
-
"Годовщина" (річниця - укр.) - дата, которая отмечается каждый год. Это может быть дата рождения или годовщина бракосочетения
в русском языке ГОД, украинском - РІК, в болгарском - ГОДИНА
(строки - редове)
У меня там все слово в слово как у Вас в обоих вариантах, поєтому и показала)) Сама удивилась. -
Това стихотворение има три превода – от Ольга Барисова, от Нина Цурикова и от украинеца Олег Глечиков от Керчь, който също на руски го е превел. Той май се определя за руснак. Сложно стана. Дори обидно може да е за за някого, да го нарека украинец или руснак по погрешка. Преди войната не си давах сметка, колко много и кои от преводачите с които общувам са украинци. Сега мога да гадая какви са по отношението им към войната.
Трябва да си изясня две думи от финалния стих в украинския словник. Подвежда ме изглежда значението на последната дума в руския.
рок - съдба (по подразбиране зла съдба, нещастие.)
https://stihi.ru/2013/12/13/9993 -
Возможно интересно - можлИво цікАво
финал Вашого стиха на рос. и укр.
"Оставих ѝ смачкани двадесет лева...
... На първата страница после чета:
„На моята мила съпруга Елена,
честита годишнина! Трийсет лета!”
Я ей скомканых двадцать оставил левов
и на первой странице прочел в ответ
«Моей прекрасной жене Елене,
С годовщиною! Тридцать лет!»
Я їй двАдцять помЯтих залИшив лЕвів
і на пЕршій сторІнці побАчив стрОки
"Моїй прекрАсній жІнці ОлЕні,
Із річнИцею! ТрИдцять рОків". -
Силно, много,много. Благодаря ти майсторе.
-
Трогателно и силно!
-
Благодаря ви!
-
Майсторска работа! Затрогващо и много тъжно!
-
Двадесет лева..... трийсет лета..... Краят образува буца в гърлото ми..... чудесен стих.
-
Разплаках се от красотата, чувствеността и силата на този стих! ❤
-
Благодаря ви!
-
Горчивият вкус на Живота - поднесен в поетичната чаша на Майстора...И ме пронизват прозрения - за хората и изкуството.Прочетох с удоволствие!
-
Хубаво, истинско. Не е само история, а усещане.
-
Здравей! Не намерих мой коментар, но стихът Го помня... отпреди да запомня теб
-
Великолепно!
-
Не само добра поетика, но и посланието е великолепно!
-
Отново се връщам! Иначе съм скромен, но за Поезията бих направил всичко!
И отново се разплаках...
Изключително съвършенство на стих,
идея, замисъл, изпълнение...
Някой ден и аз, ще се опитам да напиша такъв. Обещавам! -
Това е към категорията (от моя каталог) много лични, много силни... Класика!
-
Благодаря!
-
Трогателно, вълнуващо и виртуозно понесено! Това е истинската поезия!
-
Много силно, докосва душата!
-
Жестокая судьба счастливой женщины... Это тоже оплата счастья...
-
Като чета колко прочувствено е написано,как докосва сърцето, съм още повече благодарна,че точно такъв Майстор приема и одобрява стиховете ми.
-
Ти си гледай бостана, щото можеш да насадиш диня, па да обереш краставици. Няма срам, когато следваш човека, който те е наравил Човек!
Аз не се срамувам от нищо!
Показвам лицето си!
А ти? Само един отдавна обран бостан!
Майстора си е Майстор! -
Ученикът надраства учителя си, когато "го удари през просото", Хари... Или се удавя в собствения си срам! /Риск - печели. Риск - губи. Няма друг начин. Или се давиш или "цепиш вълните"... Казано, иначе.
-
Благодаря,Майсторе !
Благодаря, Учителю! -
Благодаря, Майсторе! Не разбиам и ми е най - трудно да разбера, мисля, че далактил. Колкото стихотворения прочетох и не мога да разбера. Минават и се преливат Анапест, Дактил...
Възможно ли е да съм заложник на класическата поезия? Ако го удара " През просото", ще напиша Илиади...
А не искам!
Помагай, Майсторе! -
Така е. Когато искам да разкажа нещо в стихове, използвам амфибраий. Звученето е близко до разговорния език.
-
Това е Амфибрахии, Майсторе!
-
Страхотно произведение! Много въздействащо!
-
Благодаря!
-
Колко вярно, истинско. Боже, ако може Ти върни ни там....
-
Колкото пъти го прочитам, все едно и също - тъжно, тъжно. Но хубавата поезия не е весела. Ти си го знаеш.
-
Радвам се, че поезията е в теб, напомняш ми на Георги Константинов.
-
Силно се надявам един ден да мога и аз да пиша така... Прелестно!
-
Настръхнах ......
Рядко при прочит, усещам това!
Дори ме просълзи историята ...... -
Много ми хареса! Разплаках се...
-
Хубаво е !
Просълзи ме ...
Усетих жегата на деня и тъгата в очите на учителката ... -
Е, чак пък млад.
Бях по средата на средната възраст. -
Не знам, как един млад човек е усетил трагедията на остаряващите хора...Много ми хареса...
-
Все пак е хубаво да има и подобна коментарна полемика: както се казва, вижда се кой за какво влиза в този сайт. Поздрави, творбата едва ли се нуждае от скромното ми мнение, а авторът, освен ерудиран творец е и изключително позитивна личност.
-
Г-н градивни критико jordan1, продължавате с обидните коментари към профилни снимки. Очевидно Ви липсва и въображение, освен уважение към потребителите. След ,,двадесет лева,, има многоточие. Помислете какво би могло да съдържа. Може да са последните пари на лир. герой, дълго кътан неприкосновен запас, може да са смачкани от вълнение. Ако целях демонстрация на пренебрежително отношение, щях да напиша ,,подхвърлих", вместо ,,оставих". Може да се направи паралел между смачканата не от комунизма, а от така наречения преход старица и смачканата от дълга употреба банкнота. Може, ама не от всеки. До сензитивност опират нещата.
-
Отново съм тук, върнаха ме многото коментари. Хем ми стана хубаво, защото стихът е чудесен, вече съм коментирала това. Но ми стана и тъжно, защото има много прекрасни творби в сайта, които така си стоят с по 3-4 коментара, пренебрегвани от читателите, от редакторите... предполагам от пренатовареността - огромния брой автори и творби, които минават през тях.
Много бих се радвала, ако редакторите помогнат (с "препоръчани от редактор" ) на читателите да откриват истински стойностните творби - това е важно за престижа на този елитен и любим за мен сайт.
Лена Ник, аз съм изпадала в още по-стряскаща ситуация - на пазара до сергиите заедно с бебето си в количката през зимата, за да продавам нови подарени дрешки на бебето... и с получените пари - бързо в супермаркета да купя храна и за бебето, и за по-голямото ми дете...
Разпродажби... една от друга по-абсурдни, по-нечовешки, по-разтърсващи... -
Алилуя г-н неПОСРЕДСТВЕН.
-
Що се абите бе пичове? Един му дълъг е езика - на друг му дълго е перото, ма сите тук сме на орото.
-
Чак стомаха ме сви, като гледам постовете на тоя - jordan1 (Jordan Stefanov). Като не Ви харесва някое произведение - не го четете. Ако ще коментирате - коментирайте градивно и с уважение. Простаци има във всеки форум. Ама тоя тук мърси , като лайномет. (Извинявам се за учтивото определение). Администраторе, много сте търпелив. Аз досега щях да съм му бил шута. Не можеш да бъдеш учтив с такива. Не го разбират. И това им е силата. Затова просто го изтрийте да не цапа повече.
-
Jordane, бе! Недей така! И аз до десети клас мислех почти, като теб! Тогава в един ден другарката( госпожата) по литература ни възложи да научим по едно стихотворение от Димчо Дебелянов. Седнах и през сила научих едно: " Ако загина на война, жал никого не ще попари..." И с моят късмет ме изпитаха. Когато стъпих пред черната дъска, сякаш станах друг! Сякаш някаква невидима и неведома сила се всели в мен. Когато свърших целият клас беше станал на крака и ръкопляскаше... Тежка е разпродажбата на спомените! Тежка и непрежалима!
-
nedko, jordan1 (Jordan Stefanov), отново Ви отправям предупреждение. Този път е за персонални квалификации. Не към лир. герои, а към потребители на сайта. Нали знаете до какво води натрупването на жълти картони?
-
Ще ми бъде интересно да те видя на мое коментарно поле, иначе тук приключих с теб :=))
Айде, па ако ти стиска, ела ми на гости да се посмея с теб, а и май не само аз %))
Но няма нужда повече да цапаме чуждото пространство.
ПП
Извинявам се за това екстремно включване, но то е последното от мен по този въпрос.
А аз отивам да подготвям виртуалната си маса - чЕкам интересен гост. -
Джордан, ако стихото бе слабо, щях да го отбележа, като дори щях да имам стимул от плеядата коментари преди мен. Да се доизясна - масова практика е, независимо от проявата, когато тя е изява на по-такава личност, веднага да се появят тълпи от (уж) искрено аплодиращи.
Но в случая по моите критерии точно тази творба заслужава оценките си тук. Естествено, има и прояви на леко предозиране, но основното е, че стихът определено има огромни достойнства!
Не пиша това в защита на Красимир, смятам, че той не е от хората, които имат нужда от такава!
Поводът е друг - издразни ме.
Едно е критика, друго е този формат, който ползваш ти. А ако искаш да задоволиш кралските си претенции относно поезия, чети класика. И с това приключих с участието си по този повод тук. -
nedko (Jordan Stefanov), благодаря за бдителността и за това, че вече не пишеш на маймуница. Аз имах късмета, за разлика от теб, да попадна на добри учители. Или да видя доброто в тях? Те бяха добри хора, преди всичко. Независимо от това, че тогава всичко беше прекалено пропито от една идеология. За мен те не бяха политкомосари. Пак се налага да ти напрявя забележка. Писането на думи само с главни букви се приема за крещене. Имай го предвид.
Благодаря, Lia, iren5, Георги, Надежда! -
По - умните хора са казали: "Слепият и с два чифта очи да е, пак няма да види красотата в човешката добрина". Та и тука така. Ако ставаше въпрос само за учителите, като учители, щеше да има друго заглавие, а не "Разпродажба на спомени". Една творба, която кара всичко да ти настръхва и отвътре и отвън няма нужда нито от "хвалячи", нито от "лайкейство", нито от нещо друго. Тя е това, което е - мъничко човешка светлинка в и така прекалено сивият ни свят. Дано никой от нас да не стигне до там, че да разпродава спомените си.
-
Харесах!
И почувствах.
А ако творбата не бе на публикуващ редактор, щях и по-силни думи да използвам, но в случая ще се въздържа, за да не бъде прието в чуждите очи, като проява на лакейство.
Поздравявам те. -
Господин, jordan1 (Jordan Stefanov) всеки от нас вероятно е имал всякакви учители. И такива, за каквито пишете Вие и от онези "другите", които си спомняме и до днес, като Учители с главна буква. Аз поне съм имала и то не един такъв. Но според мен е достатъчно, човек да има поне един учител, споменът за който да предизвиква най-топли чувства, за да се развълнува от прочита на това стихотворение. А това дали днес българският учител е достатъчно уважаван и има възможност да има достойни старини е отделна тема. Стихотворението на Майстора, няма нужда от "защита", но все пак реших да Ви репликирам, тъй като съм една от харесалите.
-
Що за каментар? Вървете да " избълвате" логореята си и не само на друго място! Човекът и творецът Красимир Тенев, от чиито знания, и умения Сте на светлинни години не заслужава и една сричка от писанията Ви! Имащата проблем със запетайките и критикарите на гол..език...
-
Нямам думи...Толкова човешко, истинско, разтърсващо...Поздравления!
-
Уникално!
-
Прекрасно, прекрасно!
-
Благодаря!
-
Каква въздейственост лъха от творбата, защото думите са в "подходящите ръце". И четейки стихотворението се пренасяш и ставаш част от събитията. Малко са поетите, които могат много бързо да въздействат върху човешките емоции. Колко умело са използвани отделните думи и изрази, които подчертават идейния замисъл на творбата.
А това е така, защото силата на мерената реч е Мощ и Дух, когато се пише от автор с подчертана езикова интелигентност и красива душа. А всичко това, г-н Тенев, вие го притежавате! -
Стойностно и възнуващо. Поздравления!
-
Тъжно!
-
Майсторите трябва да пишат такава Поезия! Стискам ти ръката, Краси!
-
Стих, след който се чувстваш по-истински човек - за мен това е Поезията. Поздравления!
-
Все се чудех, кой е тоя "Майстор " дето ми оценява произведенията? Е, заслужаваш си псевдонима. Поздравления!
-
Благодаря.
-
Силна творба, написана майсторски! Поздравления!
-
Чудесна поезия. Без натруфени метафори. Без неясна мисъл и липса на логика. Въздействащо - директно и дълбоко. С няколко пласта. Чудесно. Рядко ми харесва нещо. И за първи път прибирам творба в "Любими".
-
Оставям последните двадесет лева...
Ръце и целувам във Вечността!
Разтърсващо, Майсторе!
Едновременно съм тъжен и щастлив, че го прочетох.
Благодаря. -
Една стара и тъжна тема с нов прочит. Докосна ме. Благодаря!
-
Видях се!
-
Така е!Когато продавах двата тома на "Строителите на България".Сякаш Симеон Радев викаше в ухото ми!Зелените подвързии на томовете още са пред очите ми!Подадох ги за два лева всеки!Тръгнах към подлеза в Пловдив.А нещо ме дърпаше назад!Един разговор на майката на Стефан Стамболов: Какво направихте с Олимпия!?.Твоят другар!"Тежка и тъжна България!
-
Прекрасно. Много затрогващо. Кара те да се замислиш за важните неща от живота!
-
Всеки коментар би бил по-слаб.
-
Когато спомените си отиват значи и надеждата си е отишла...
-
Удоволствието е мое! Безупречен ритъм и всичко останало, разбира се! Явно съм пропуснала доста с няколкогодишното си отсъствие от тук! Но ще наваксам!
-
Посвещавам моята приказка"Слонко и Змейко! на теб!
-
Благодаря,Майсторе!Благодаря за първият ден,когато бях тук!Ти не си Майстор,ти си майка на всички поетичти-щнения!Не съм т виждал,но си те представям! Храбър и смел!!!
-
Трогва с историята и силата на чувството! Поздравления!
-
Трийсет летá! Може би ударение! Още един път поздравление!
-
Няма по-красиво от това да преклониш глава пред Човека.Учителят едно време може да е нямал по две-три образования, но дори и с една гимназия е бил достоен и уважаван човек. Днес дори и да искаш да бъдеш такъв учител, радетел на доброто, да учиш и да се развиваш към по-добро,някой те е стъпкал вече и всъщност нямаш избор.
-
Пак го прочетох и пак искам да сложа още пет звезди. Но не може. А иначе тъй тъжна, безумно нерадостна картина на един живот. Животът на достоен човек - Учител - тази дума трябва да се пише само с главна буква. А какви са сега отгоре на вълната - утайка, боклук, невежество, лакомия, липса на интелект, простащина и още, и още... Такава е тъжната съдба, описана с майсторство в тази великолепна творба, защото съществуват преждеспоменатите циреи...
-
Колко е хубаво, чисто и пронизващо тъжно! И тъй фино изречено!
-
Радвам се че пак си тук, Ваня!
-
Привет, Майсторе! Известно време не бях се включвала в сайта, но сега ми е много приятно да прочета нещо толкова стойностно и вълнуващо, като този стих!
-
Винаги ще се връщам и плача тук!
-
Петте петолъчки - Уви - не достигат!!!
Тук всички звезди от небето са малко,
та тази история - рядко красива,
да се оцени, както трябва...А жалко!!!
Незнам за останалите - но колкото пъти го препрочитам-толкова пъти се " преразплаквам" !!! Viva Master !!! -
Прекрасно поетично творение..." Прочетох" се в образа на Вашата героиня...Боли...
-
Убава песна...
-
Класика!Затроваща,носеща душата!Пак нямам кърпички!Разлака ме!Уникално и непостижимо!Поздравление!
-
Взето от живия живот.
-
❤
-
!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Мастер, този е най-красивият ти и вълнуващ стих, който съм чела(нямам претенции да познавам цялото ти творчество). Не става въпрос само за техника, творбата ти поразява с въздействието си. Почти всеки може да се припознае в лирическия герой, всеки е имал поне един учител, чийто образ извиква най-топли чувства и спомени, в разрез с почти неизбежна по-късна действителност самота или физическа немощ.
Пожелавам ти, всъщност, най-затрогващото ти произведение да предстои! -
7ънди (Александър Иванов), Прочете пак коментарите и ще разберете с каква идея съм употребил "смачкани". Няма да повтарям вече казани неща. И не подвиквайте, ако обичате. В сайта обикновено не се проявява търпимост към крясъците.
-
Стихото е добре направено, темата сполучлива, Но ... но в стихът " Оставих и смачкани двадесет лева" думата СМАЧКАНИ, внася като че ли на подсъзнателно ниво, неприятен нюанс в стихотворението. Нещо недоисказано, свързано с думата СМАЧКАНО.
Поезията е супер концентрация от мисли и чувства, и всеки несполучлив знак или дума, влияят силно на впечатлението и преценката на цялото. Докато в прозата не е така. -
Нямам думи просто, страхотен стих и словоред, а съдържанието ....
-
Разтърси душата ми, Краси!
-
Убийствен! Поздравления за докосването... Макар и болезнено точно !!!
-
Еха!
***** -
Благодаря за стиха! Порази ме! И си го препрочитам ли, препрочитам!
Че нищета е,
от думи изстрадани
горест ридае... -
Г-н Тенев,всички в сайта си говорят на "ти",възприех го и аз.Тук,обаче,изпитвам толкова уважение,такова удоволствие,че не мога да си позволя "ти"-то...За мен поезията е не само съдържание,в нея трябва да има и много ритъм,да може от всеки стих да се напише песен,а това значи,да няма и една излишна сричка!Тук ще ме оборят авторите на белите стихове,но всеки има право,това е мое мнение.Не напразно псевдонима ви е "майстора" и когато го четях , като мой редактор,не знаех,че ще ви коментирам...Тук има доста добри поети,но толкова перфектен стих до сега не бях чела!А за съдържанието...нямам думи!!От темата наистина боли...Обичам разказвателните творби!
-
!!!
-
Прекрасно е... Заседна в мен отвътре... Исках да го прочета на дъщеря ми, но се разплаках на петия куплет... Истинска поезия... Катарзис...Съвършена форма... Възхитена съм!...
-
Затрогващо!!!!Истинско!!
-
Г-н Станков, това заплаха ли е?!
Трия само коментари и части от тях, които не съответстват на изискванията в Правилника на сайта. Четете го тоя Правилник и го спазвайте! Коментарното поле не място за водене на спорове и разговори. За отправяне на заплахи също. Ако имате претенции, че съм злоупотребил с правомощията си, обърнете се към гл. редактор или Админ. И без друго вече е време да обсъдим с членовете на екипа поведението Ви. Присъствието Ви на моята страница е нежелателно. Коментарите също. -
Докосва сърцето на всеки чувствителен човек
-
Да така е за съжаление
около боклука се ровят учители и други културни хора.Срам и тъга за всички. Браво -
Майсторът си е майстор. Браво, Краси!
-
Привет, Безжичен!
Поетът се ражда поет. Това е дар даден свише. Ако Бог не ти Го даде, няма как да го имаш. Така че не е важно кой какво е завършил, а какви са резултатите от неговия труд, каква е оценката за тях и какво наследство оставя на света след себе си.
Поезията е най-висшата форма на езика и поетите са и писатели. Най-великата книга, която някога е писана и която човечеството познава, е Библията, тя е сътворена в стихове.
Още веднъж поздравление на maistora за стиха!
Хубава вечер! -
Радвам се, че не мога да пиша стихове - за да мога да се насладя на истинските таланти в поезията, които докосват! Това произведение казва толкова много.
-
Почитания! За съжаление такава е тъжната реалност...
-
!
Стихотворението е истинско, замислящо и много, много тъжно... И е актуално! -
Благодаря, Някой! Радвам се, че творбата ми, писана преди повече от три години, звучи актуално и днес. От друга страна това ме и натъжава.
-
Познавам тази жена и всеки. ако се замисли я познава..Толкова е хубаво,че чак е гадно...защото е болезнено реално..Прекрасно е!Просто нямам думи...
-
Уау! Как съм го пропуснала, просто недоумявам... Страхотно е!
-
Благодаря, Северина!
-
Поклон! Много стойностно стихотворение..истинско
-
Лееее ще взема да го изтрия ако ще ме гони някой за авторско право...
Целта ми беше нещо, което според мен е стойностно, да стигне до повече хора... -
А! Значи Ирен Тодорова = Ирен 5!Допълни си публикацията тогава. Надявам се че е поправимо. И внимавай занапред да не потъпкваш Закона за авторското право. Обикновено съм по-строг към такива пропуски.
-
Перфектно стихотворение! И чувството - много точно предадено! Малко са хората, които биха написали стих за своя учител днес. Жалко, че и тук поводът е много, много тъжен... Поздравления!
-
Ще го поправя, щом трябва! На много места може да се намери този стих в нета, но няма автор, така че за мен е неизвестен. Отделно, че и информацията в нета не винаги е коректна и когато нещо не знам - предпочитам да си призная.
-
Автор неизвестен ли?! Е как така неизвестен? Доколкото знам, е на Божидар Коцев. Ирен Тодорова трябва да поправи пропуска си.
-
Комплименти! Напомни ми за това https://www.youtube.com/watch?v=dCFnr6sF7tQ
-
Благодаря за съпреживяването!
-
Разплакахте ме! Благодаря Ви. Малко са хората, които умеят!
Поздрави,
Веси -
E, наистина има какво да се чете все още тук. А иначе - жестока действителност, и... жестоко майсторско изпълнение...
-
Този филм, е страшно дълъг, сценария му, се дописва всеки ден...
Поздравления! -
За това, браво!
-
Има един Майстор, който разкри същността на живота за мен. Той име няма, Майстор е наречен от една жена. О, признавам.. Вие сте майстор, но за щастие с име Възхищавам се от творбите Ви, полкон.
-
Явно метриката свързва. Асоциацията е неизбежна, когато си от това поколение, което е учило за Вапцаров по литература (нямам идея дали още се учи в училище). Но иначе произведението, освен човечността, няма нищо общо друго с тези на Вапцаров. Метрики бол. Всеки ползва тази, която му е най-на сърце.
-
Брилянтно!!!
Адмирации!!! -
Пламене, не разбрах каква връзка правиш с Н. Вапцаров. Свърваш с тематиката, метриката (амфибрахи) или това че майка му се е казвала Елена, или пък скорошната му годишнина има нещо общо? Имам стих, посветен на него, ама не е този.
-
Maistore, и аз харесвам Вапцаров (Никола Вапцаров). Много светла личност. Жалко, че си е отишъл млад...
-
Благодаря ви!
Динко, идеята ми беше лир. герой да е смачкал парите, обзет от силното вълнение и колебание дали да се разкрие. От съмнението дали тя ще си го спомни. Той би искал да ѝ даде много повече от тази банкнота, ако може. Но ако някой прави паралел между смачканата от живота старица и смачканата банкнота, аз не възразявам. -
Това е награден стих, приятели.
В конкурса "Рада Казалийска"
Чак сега разбрах, поради скромността на автора.
Честито, Майсторе! -
Натъжих се. Замислих се... Поздравявам те!
-
възрастта е категория на живота. част от играта, но ми стана тъжно. думата "смачкани" прави нещата още по-сложни. но това, че помним ми дава надежди
-
Докосващо и силно, много тъжно...За майсторството, няма спор, Майсторе!
-
Благодаря ви!
-
Развълнува ме!
-
Взрив от емоции след прочита!
-
Въздействащо е слабо казано, направо ме жегна! Жива поезия, истинска като реалния живот! Поздравления и от мен, Краси.
-
Нямам думи! Стисна ме за гърлото!
-
Натъжава до болка. И буди толкова размисли...
-
Невероятен стих.... Браво!
-
Развълнува ме! С поздравления!
-
Точно преди няколко минути го прочетох другаде.
За безупречното то е ясно, но правилно подредените думи не винаги докосват. Тук има по много от всичко. -
Трогателен стих!
Аплодисменти!!! -
Краси!... уви...
Страхотен стих!
Поздрави, наборче. -
Безупречен изказ и силно внушение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
