Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
28 мая 2005 г., 02:04

* * * 

  Поэзия
707 0 2
Денят - нака неустоимо важен -
се блъска в непочистени стъкла.

Денят безупречен,
понякога и снажен...
Харесвам неговите рамена.

Дъждът, красив и деликатен
докосва нежно бялата луна...

Умът изискано преде и ниже
на тънки нерви - грахови зърна.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • от мен също. страхотно е. ех, този символизъм.. а в подготве така се гаврехме с Лилиев..а той не заслужава!!
  • Това е може би най-силното ти стохитворение! От мен - 6!
Предложения
: ??:??