* * *

May 28, 2005, 2:04 AM

Poetry

712 0 2

Денят - нака неустоимо важен -
се блъска в непочистени стъкла.

Денят безупречен,
понякога и снажен...
Харесвам неговите рамена.

Дъждът, красив и деликатен
докосва нежно бялата луна...

Умът изискано преде и ниже
на тънки нерви - грахови зърна.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Grimoir (Фредерик)

2005-06-10T23:08:11+03:00

от мен също. страхотно е. ех, този символизъм.. а в подготве така се гаврехме с Лилиев..а той не заслужава!!
Matussael (Димитър Дянков)

2005-05-29T12:09:00+03:00

Това е може би най-силното ти стохитворение! От мен - 6!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works