May 28, 2005, 2:04 AM

* * *

  Poetry
926 0 2
Денят - нака неустоимо важен -
се блъска в непочистени стъкла.

Денят безупречен,
понякога и снажен...
Харесвам неговите рамена.

Дъждът, красив и деликатен
докосва нежно бялата луна...

Умът изискано преде и ниже
на тънки нерви - грахови зърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • от мен също. страхотно е. ех, този символизъм.. а в подготве така се гаврехме с Лилиев..а той не заслужава!!
  • Това е може би най-силното ти стохитворение! От мен - 6!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...