28 may 2005, 2:04

* * * 

  Poesía
792 0 2
Денят - нака неустоимо важен -
се блъска в непочистени стъкла.
Денят безупречен,
понякога и снажен...
Харесвам неговите рамена.
Дъждът, красив и деликатен
докосва нежно бялата луна...
Умът изискано преде и ниже
на тънки нерви - грахови зърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??