* * *
Понякога благодаря на Господ –
тъй, просто, че тревата е зелена.
Понякога аз Бога благославям,
че сътворил е песента на птиците.
Друг път, загледана в морето
аз мисля за безбрежността на Рая
и тихо, със усмивка на лицето
въздъхвам аз и трепетно мечтая.
Благодаря на Бога за небето,
за облаците, залезите мили...
Благодаря на Бога за сърцето,
в което те гнездо са свили.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Дянкова Все права защищены
