Понякога благодаря на Господ –
тъй, просто, че тревата е зелена.
Понякога аз Бога благославям,
че сътворил е песента на птиците.
Друг път, загледана в морето
аз мисля за безбрежността на Рая
и тихо, със усмивка на лицето
въздъхвам аз и трепетно мечтая.
Благодаря на Бога за небето,
за облаците, залезите мили...
Благодаря на Бога за сърцето,
в което те гнездо са свили.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
