* * *
Понякога благодаря на Господ –
тъй, просто, че тревата е зелена.
Понякога аз Бога благославям,
че сътворил е песента на птиците.
Друг път, загледана в морето
аз мисля за безбрежността на Рая
и тихо, със усмивка на лицето
въздъхвам аз и трепетно мечтая.
Благодаря на Бога за небето,
за облаците, залезите мили...
Благодаря на Бога за сърцето,
в което те гнездо са свили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
