27 июл. 2010 г., 09:09

* * *

1.3K 0 6

Дали ще мога аз да продължа,
годините на болка да отмия,
живота си да върна и сама
греха от съвестта си  да изтрия?
Покорство ли ще трябва, или дух
със броеница от постигнати победи,
или във шепите си с горски мъх
да скрия раните си преболели?
Безмилостно годините летят -
сезони след сезони преминават,
в гърдите ми гори от самота
и болката ми вляво натежава.
Дали ще мога аз да продължа,
отровата до дъно да изпия,
да върна във живота си смеха
и раните си с обич да промия?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Маги, знам, че си искренна!
  • красивата и нежна душа трябва да оцелее...
    ще можеш, Дорика...сърдечна прегръдка за прекрасния стих.
  • Валя, Петя, благодаря за отзивите!
  • Бог ни е дал неподозирани сили, за да се справяме с всичко!
    И аз съм уверена, че лирическата ще се се справи!
    Поздрави за чудесния стих, Доре!
  • <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...