27.07.2010 г., 9:09

* * *

1.3K 0 6

Дали ще мога аз да продължа,
годините на болка да отмия,
живота си да върна и сама
греха от съвестта си  да изтрия?
Покорство ли ще трябва, или дух
със броеница от постигнати победи,
или във шепите си с горски мъх
да скрия раните си преболели?
Безмилостно годините летят -
сезони след сезони преминават,
в гърдите ми гори от самота
и болката ми вляво натежава.
Дали ще мога аз да продължа,
отровата до дъно да изпия,
да върна във живота си смеха
и раните си с обич да промия?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Маги, знам, че си искренна!
  • красивата и нежна душа трябва да оцелее...
    ще можеш, Дорика...сърдечна прегръдка за прекрасния стих.
  • Валя, Петя, благодаря за отзивите!
  • Бог ни е дал неподозирани сили, за да се справяме с всичко!
    И аз съм уверена, че лирическата ще се се справи!
    Поздрави за чудесния стих, Доре!
  • <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...