27.07.2010 г., 9:09

* * *

1.3K 0 6

Дали ще мога аз да продължа,
годините на болка да отмия,
живота си да върна и сама
греха от съвестта си  да изтрия?
Покорство ли ще трябва, или дух
със броеница от постигнати победи,
или във шепите си с горски мъх
да скрия раните си преболели?
Безмилостно годините летят -
сезони след сезони преминават,
в гърдите ми гори от самота
и болката ми вляво натежава.
Дали ще мога аз да продължа,
отровата до дъно да изпия,
да върна във живота си смеха
и раните си с обич да промия?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Маги, знам, че си искренна!
  • красивата и нежна душа трябва да оцелее...
    ще можеш, Дорика...сърдечна прегръдка за прекрасния стих.
  • Валя, Петя, благодаря за отзивите!
  • Бог ни е дал неподозирани сили, за да се справяме с всичко!
    И аз съм уверена, че лирическата ще се се справи!
    Поздрави за чудесния стих, Доре!
  • <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...