* * *
Времето e магия , върти ме в своята посока,
много различна .Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека
и мисля си , че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам.
В безизходност разпилявам дните,
но не и мечтите...Избрах си път,
който е труден,но ми дава надежда
изгубена в нощите изживяни с мечтите.
Търсех истини, които са безсмислени,
неспирно въпроси напират в сърцето,
пълзят по устните , и по дланите ми се стичат.
Тогава искам да докосна само със пръсти
толкова леко, колкото да почувствам.
твоят свят без да те питам,без въпроси.
Аз само докосвам очите ти кротки и мили,
питам се , дали са щастливи...
Дали не съм по пътя си сринала,
което с години съм събирала?
Искам да ти дам обичта ,която напира,
която извира ,но сякаш до тебе не стига.
много различна .Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека
и мисля си , че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам.
В безизходност разпилявам дните,
но не и мечтите...Избрах си път,
който е труден,но ми дава надежда
изгубена в нощите изживяни с мечтите.
Търсех истини, които са безсмислени,
неспирно въпроси напират в сърцето,
пълзят по устните , и по дланите ми се стичат.
Тогава искам да докосна само със пръсти
толкова леко, колкото да почувствам.
твоят свят без да те питам,без въпроси.
Аз само докосвам очите ти кротки и мили,
питам се , дали са щастливи...
Дали не съм по пътя си сринала,
което с години съм събирала?
Искам да ти дам обичта ,която напира,
която извира ,но сякаш до тебе не стига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
