* * *
Времето e магия , върти ме в своята посока,
много различна .Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека
и мисля си , че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам.
В безизходност разпилявам дните,
но не и мечтите...Избрах си път,
който е труден,но ми дава надежда
изгубена в нощите изживяни с мечтите.
Търсех истини, които са безсмислени,
неспирно въпроси напират в сърцето,
пълзят по устните , и по дланите ми се стичат.
Тогава искам да докосна само със пръсти
толкова леко, колкото да почувствам.
твоят свят без да те питам,без въпроси.
Аз само докосвам очите ти кротки и мили,
питам се , дали са щастливи...
Дали не съм по пътя си сринала,
което с години съм събирала?
Искам да ти дам обичта ,която напира,
която извира ,но сякаш до тебе не стига.
много различна .Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека
и мисля си , че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам.
В безизходност разпилявам дните,
но не и мечтите...Избрах си път,
който е труден,но ми дава надежда
изгубена в нощите изживяни с мечтите.
Търсех истини, които са безсмислени,
неспирно въпроси напират в сърцето,
пълзят по устните , и по дланите ми се стичат.
Тогава искам да докосна само със пръсти
толкова леко, колкото да почувствам.
твоят свят без да те питам,без въпроси.
Аз само докосвам очите ти кротки и мили,
питам се , дали са щастливи...
Дали не съм по пътя си сринала,
което с години съм събирала?
Искам да ти дам обичта ,която напира,
която извира ,но сякаш до тебе не стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
