Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17.04.2006 г., 9:33 ч.

* * * 

  Поезия
588 0 8
Времето e магия , върти ме в своята посока,
много различна .Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и  търся от залеза пътека 
и мисля си , че се  разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам. 
В безизходност разпилявам дните,
но не и мечтите...Избрах си път,
който е труден,но ми дава надежда
изгубена в нощите изживяни с мечтите.
Търсех  истини, които са  безсмислени,
неспирно въпроси напират в сърцето,
пълзят по устните , и по дланите ми се стичат.
Тогава искам да  докосна само със пръсти
толкова леко, колкото да  почувствам.
твоят свят без да те питам,без въпроси. 
Аз само докосвам очите ти кротки и мили,
питам се , дали са щастливи...
Дали не съм по пътя си сринала,
което с години съм събирала? 
Искам да ти дам обичта ,която напира,
която извира ,но  сякаш до тебе не стига.



 


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??