* * *
Да бях умряла, Господи...
да не бях живяла, Боже...
Очите ми са две реки,
прииждащи от болка.
Душата ми е наранена
и дълбока раната й зее.
Крайъгълна въздишка
в мене стене...
стените й са ръбести,
кървящи дирите
и стенат възлите,
завързани във мен.
Не дишам, не живея,
и умирам, със всеки ден
и час... дъхът ми спира.
Прости ми, Боже!
Нека спрат водите буйни!
Прииждаща, реката се разлива
по тялото ми, а душата
път нийде не намира.
да не бях живяла, Боже...
Очите ми са две реки,
прииждащи от болка.
Душата ми е наранена
и дълбока раната й зее.
Крайъгълна въздишка
в мене стене...
стените й са ръбести,
кървящи дирите
и стенат възлите,
завързани във мен.
Не дишам, не живея,
и умирам, със всеки ден
и час... дъхът ми спира.
Прости ми, Боже!
Нека спрат водите буйни!
Прииждаща, реката се разлива
по тялото ми, а душата
път нийде не намира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
