* * *
И някак си ми става неудобно,
от тъй удобното кресло за някого,
че най-добре познавам себе си,
а след това, когото и да е...
За себе си не мисля много хубаво,
от доверчивост си изтривам грешките,
на грешните си чувства не прощавам,
до скоро се срамувах и от мислите.
Добра ли съм? Достойна ли?
Сега разбирам, колко съм грешала,
за хората, за себе си, за всичките
емоции в сърцето си побрала.
И някак си ми става неудобно,
че времето само избира пистите.
И тичам, стиснала в пестниците
едничкото, което ми остана,
да бъда и да си остана себе си...
от тъй удобното кресло за някого,
че най-добре познавам себе си,
а след това, когото и да е...
За себе си не мисля много хубаво,
от доверчивост си изтривам грешките,
на грешните си чувства не прощавам,
до скоро се срамувах и от мислите.
Добра ли съм? Достойна ли?
Сега разбирам, колко съм грешала,
за хората, за себе си, за всичките
емоции в сърцето си побрала.
И някак си ми става неудобно,
че времето само избира пистите.
И тичам, стиснала в пестниците
едничкото, което ми остана,
да бъда и да си остана себе си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Поздраче и от мен! 
