Как ли не търсих под старите шуми,
как ли не рових със пръсти и нокти...
как ли не молих, и моля се още
забрава да тегне над лудите нощи.
Да схлупи очите си пустата жажда,
която изгаря отвътре душата
и ражда от мислите ялова рожба,
в безвремие гълта живот без пощада.
Въздиша земята гладна и жадна.
Венците са трънни по голата шия.
Усещам я тръпнеща под моите длани
и плача над буците пръст бездиханни. ...