* * *
Как ли не търсих под старите шуми,
как ли не рових със пръсти и нокти...
как ли не молих, и моля се още
забрава да тегне над лудите нощи.
Да схлупи очите си пустата жажда,
която изгаря отвътре душата
и ражда от мислите ялова рожба,
в безвремие гълта живот без пощада.
Въздиша земята гладна и жадна.
Венците са трънни по голата шия.
Усещам я тръпнеща под моите длани
и плача над буците пръст бездиханни.
Със цялата жар накипяла, кръвта ми
ще рови, дано да изрови надежди...
А утрото далечно измамно... и късно е
да потуши полудели от обич копнежи.
Живот и любов ръка за ръка,
така е било, така и ще бъде!
А моята вехне в самотна душа
и плаче сиротна над своите нощи.
Тук и сега, във тази суха земя,
ще заровя вика на сърцето.
Утре ще търся онази следа,
която към слънце душата извежда.
как ли не рових със пръсти и нокти...
как ли не молих, и моля се още
забрава да тегне над лудите нощи.
Да схлупи очите си пустата жажда,
която изгаря отвътре душата
и ражда от мислите ялова рожба,
в безвремие гълта живот без пощада.
Въздиша земята гладна и жадна.
Венците са трънни по голата шия.
Усещам я тръпнеща под моите длани
и плача над буците пръст бездиханни.
Със цялата жар накипяла, кръвта ми
ще рови, дано да изрови надежди...
А утрото далечно измамно... и късно е
да потуши полудели от обич копнежи.
Живот и любов ръка за ръка,
така е било, така и ще бъде!
А моята вехне в самотна душа
и плаче сиротна над своите нощи.
Тук и сега, във тази суха земя,
ще заровя вика на сърцето.
Утре ще търся онази следа,
която към слънце душата извежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
