* * *
Как ли не търсих под старите шуми,
как ли не рових със пръсти и нокти...
как ли не молих, и моля се още
забрава да тегне над лудите нощи.
Да схлупи очите си пустата жажда,
която изгаря отвътре душата
и ражда от мислите ялова рожба,
в безвремие гълта живот без пощада.
Въздиша земята гладна и жадна.
Венците са трънни по голата шия.
Усещам я тръпнеща под моите длани
и плача над буците пръст бездиханни.
Със цялата жар накипяла, кръвта ми
ще рови, дано да изрови надежди...
А утрото далечно измамно... и късно е
да потуши полудели от обич копнежи.
Живот и любов ръка за ръка,
така е било, така и ще бъде!
А моята вехне в самотна душа
и плаче сиротна над своите нощи.
Тук и сега, във тази суха земя,
ще заровя вика на сърцето.
Утре ще търся онази следа,
която към слънце душата извежда.
как ли не рових със пръсти и нокти...
как ли не молих, и моля се още
забрава да тегне над лудите нощи.
Да схлупи очите си пустата жажда,
която изгаря отвътре душата
и ражда от мислите ялова рожба,
в безвремие гълта живот без пощада.
Въздиша земята гладна и жадна.
Венците са трънни по голата шия.
Усещам я тръпнеща под моите длани
и плача над буците пръст бездиханни.
Със цялата жар накипяла, кръвта ми
ще рови, дано да изрови надежди...
А утрото далечно измамно... и късно е
да потуши полудели от обич копнежи.
Живот и любов ръка за ръка,
така е било, така и ще бъде!
А моята вехне в самотна душа
и плаче сиротна над своите нощи.
Тук и сега, във тази суха земя,
ще заровя вика на сърцето.
Утре ще търся онази следа,
която към слънце душата извежда.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
