Здрачът тихо се спуска в полята.
Вятър стене във клони превит.
Нощ прегръща самотата ти бяла
и разстила своите черни коси.
Мрак препуска с коне вихрогони
по чупливия ръб на дъха ти,
със незримите свои пътеки
надалеч... надалеч да те вземе.
Не заспивай, очи не затваряй!
Утре слънцето пак лъчи ще тъче
и за теб едно облаче бяло
ще усмихне във своите ръце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.