5.07.2008 г., 23:15 ч.

... 

  Поезия » Друга
703 0 10
Здрачът тихо се спуска в полята.
Вятър стене във клони превит.
Нощ прегръща самотата ти бяла
и разстила своите черни коси.
Мрак препуска с коне вихрогони
по чупливия ръб на дъха ти,
със незримите свои пътеки
надалеч... надалеч да те вземе.
Не заспивай, очи не затваряй!
Утре слънцето пак лъчи ще тъче
и за теб едно облаче бяло
ще усмихне във своите ръце.
И дъждец ще се сипе пак цветен,
и дъга пак венец ще плете
със цветята, които за тебе
е събрала зората във свойто сърце.
Зная аз, че светът е за двама!
Но за двама не стига едничко сърце.
Затова без да искам замяна...
подарявам ти мойто сърце.





© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??