6 нояб. 2008 г., 11:45

......

680 0 6
Под откритото синьо небе,
там... на луната в душата
те намерих, и разцъфна се пролет
да ни слее в едно със дъгата.

Пренаписахме с устни от страст
нова приказка, толкова истинска.
А звездите в любовен анфас
ни обвиха с мелодия чудна.

Много влюбено твойто сърце...
ми нашепваше с пулса си обич.
В дланите ти трепереха моите ръце
премалели от многото радост.

Цял живот те очаквах да срещна
твоите топли от обич очи,
но погрешно съдбата разпръсна
по лицето ми тежки сълзи.

Търсех теб, и открих те в света си!
Да ти дам, без назаем да взема,
но изгубих се цялата в себе си,
и не мога назад да поема...

Тъй ми липсва гласът ти, смехът ти,
и ръцете ти, дето ме галеха!
Но единствено там...във съня ти...
ще съм в спомена, ако още го има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...