......
Под откритото синьо небе,
там... на луната в душата
те намерих, и разцъфна се пролет
да ни слее в едно със дъгата.
Пренаписахме с устни от страст
нова приказка, толкова истинска.
А звездите в любовен анфас
ни обвиха с мелодия чудна.
Много влюбено твойто сърце...
ми нашепваше с пулса си обич.
В дланите ти трепереха моите ръце
премалели от многото радост.
Цял живот те очаквах да срещна
твоите топли от обич очи,
но погрешно съдбата разпръсна
по лицето ми тежки сълзи.
Търсех теб, и открих те в света си!
Да ти дам, без назаем да взема,
но изгубих се цялата в себе си,
и не мога назад да поема...
Тъй ми липсва гласът ти, смехът ти,
и ръцете ти, дето ме галеха!
Но единствено там...във съня ти...
ще съм в спомена, ако още го има.
там... на луната в душата
те намерих, и разцъфна се пролет
да ни слее в едно със дъгата.
Пренаписахме с устни от страст
нова приказка, толкова истинска.
А звездите в любовен анфас
ни обвиха с мелодия чудна.
Много влюбено твойто сърце...
ми нашепваше с пулса си обич.
В дланите ти трепереха моите ръце
премалели от многото радост.
Цял живот те очаквах да срещна
твоите топли от обич очи,
но погрешно съдбата разпръсна
по лицето ми тежки сълзи.
Търсех теб, и открих те в света си!
Да ти дам, без назаем да взема,
но изгубих се цялата в себе си,
и не мога назад да поема...
Тъй ми липсва гласът ти, смехът ти,
и ръцете ти, дето ме галеха!
Но единствено там...във съня ти...
ще съм в спомена, ако още го има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
