6 nov 2008, 11:45

......

678 0 6
Под откритото синьо небе,
там... на луната в душата
те намерих, и разцъфна се пролет
да ни слее в едно със дъгата.

Пренаписахме с устни от страст
нова приказка, толкова истинска.
А звездите в любовен анфас
ни обвиха с мелодия чудна.

Много влюбено твойто сърце...
ми нашепваше с пулса си обич.
В дланите ти трепереха моите ръце
премалели от многото радост.

Цял живот те очаквах да срещна
твоите топли от обич очи,
но погрешно съдбата разпръсна
по лицето ми тежки сълзи.

Търсех теб, и открих те в света си!
Да ти дам, без назаем да взема,
но изгубих се цялата в себе си,
и не мога назад да поема...

Тъй ми липсва гласът ти, смехът ти,
и ръцете ти, дето ме галеха!
Но единствено там...във съня ти...
ще съм в спомена, ако още го има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...