* * *
Разделихме се,когато имах нужда
от нечия загрижена ръка.
Изведнъж превърнах се за тебе в чужда,
непозната изпаднала в беда.
Ти тръгна в различна от моята посока
след себе си оставил парещи следи,
а сърцето-изворът на чувствата дълбоки
на хиляди парченца се разби.
Само споменът във мен остана.
В очите ми блести тъга.
Душата ми-бездънна яма,
в която няма светлина.
от нечия загрижена ръка.
Изведнъж превърнах се за тебе в чужда,
непозната изпаднала в беда.
Ти тръгна в различна от моята посока
след себе си оставил парещи следи,
а сърцето-изворът на чувствата дълбоки
на хиляди парченца се разби.
Само споменът във мен остана.
В очите ми блести тъга.
Душата ми-бездънна яма,
в която няма светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
