byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
10.02.2006 г., 14:10 ч.

* * * 

  Поезия
649 0 2
Разделихме се,когато имах нужда
от нечия загрижена ръка.
Изведнъж превърнах се за тебе в чужда,
непозната изпаднала в беда.


Ти тръгна в различна от моята посока
след себе си оставил парещи следи,
а сърцето-изворът на чувствата дълбоки
на хиляди парченца се разби.


Само споменът във мен остана.
В очите ми блести тъга.
Душата ми-бездънна яма,
в която няма светлина.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С тъга се върнах 20 години назад.
  • Ще си позволя да цитирам Калин Донков:"...душата се лекува от любов,макар че от любов не се лекува...и от любов умира всеки ден,макар че от любов не се умира..."-това е любовта-миг на радост,миг на болка,ала можем ли без нея!?
    Браво !!!
Предложения
: ??:??