* * *
1.2K
0
0
За теб
Опиянено от спомена
със аромат на нежност,
слънцето пак засия.
В зареяната безбрежност,
чаровна усмивка изгря
в меката бяла тишина.
ХХХ
Забравил за време и болка,
сваляш в косите звезди.
Прегърнал със нежност съня,
потъваш във мойте очи.
Стаила хиляди надежди,
аз протягам своята ръка.
Вяржаш ли в тези копнежи,
реалност или тиха самота?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирена Тодорова Все права защищены
