17 янв. 2006 г., 21:03

* * * 

  Поэзия
836 0 0

     За теб
       
Опиянено от спомена
със аромат на нежност,
слънцето пак засия.
В зареяната безбрежност,
чаровна усмивка изгря
в меката бяла тишина.

         ХХХ

Забравил за време и болка,
сваляш в косите звезди.
Прегърнал със нежност съня,
потъваш във мойте очи.

Стаила хиляди надежди,
аз протягам своята ръка.
Вяржаш ли в тези копнежи,
реалност или тиха самота?
 

© Мирена Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??