* * *

17.01.2006 г., 21:03 ч.

Поезия

831 0 0

За теб

Опиянено от спомена
със аромат на нежност,
слънцето пак засия.
В зареяната безбрежност,
чаровна усмивка изгря
в меката бяла тишина.

ХХХ

Забравил за време и болка,
сваляш в косите звезди.
Прегърнал със нежност съня,
потъваш във мойте очи.

Стаила хиляди надежди,
аз протягам своята ръка.
Вяржаш ли в тези копнежи,
реалност или тиха самота?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.