* * *
1.2K
0
0
За теб
Опиянено от спомена
със аромат на нежност,
слънцето пак засия.
В зареяната безбрежност,
чаровна усмивка изгря
в меката бяла тишина.
ХХХ
Забравил за време и болка,
сваляш в косите звезди.
Прегърнал със нежност съня,
потъваш във мойте очи.
Стаила хиляди надежди,
аз протягам своята ръка.
Вяржаш ли в тези копнежи,
реалност или тиха самота?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирена Тодорова Всички права запазени
