Jan 17, 2006, 9:03 PM

* * * 

  Poetry
837 0 0

     За теб
       
Опиянено от спомена
със аромат на нежност,
слънцето пак засия.
В зареяната безбрежност,
чаровна усмивка изгря
в меката бяла тишина.

         ХХХ

Забравил за време и болка,
сваляш в косите звезди.
Прегърнал със нежност съня,
потъваш във мойте очи.

Стаила хиляди надежди,
аз протягам своята ръка.
Вяржаш ли в тези копнежи,
реалност или тиха самота?
 

© Мирена Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??