***
Нечестно е да съществуваме,
пленени от невидими окови
на сила толкова могъща.
Не е честно да воюваме
на толкова далечни фронтове,
а целта да е една и съща.
Ще надвикам тишината помежду ни,
със зъби ще прегризя клетката,
в която е заключена душата ми!
Ще престана все да съм разумна
и ще си плащам само сметката
за автобус към щастието!
Ще ме дочакаш ли на спирката,
ще ти достигне ли търпение
да ме обичаш дотогава?
Или на клетката чернилката
ще те лиши от вдъхновение
И няма да ме разпознаеш?
Погледни нагоре- свързва ни дъга,
въздигната от мен до теб-
вълшебен дар, изпратен от звездите.
Извисена мълчаливо над калта,
рисува ме със цветовете на небе,
за да ме познаеш по очите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Все права защищены
