razli44na (Вяра)
30 4
Sep 26, 2005, 10:43 AM

*** 

  Poetry
795 0 3

Нечестно е да съществуваме,
пленени от невидими окови
на сила толкова могъща.
Не е честно да воюваме
на толкова далечни фронтове,
а целта да е една и съща.

Ще надвикам тишината помежду ни,
със зъби ще прегризя клетката,
в която е заключена душата ми!
Ще престана все да съм разумна
и ще си плащам само сметката
за автобус към щастието!

Ще ме дочакаш ли на спирката,
ще ти достигне ли търпение
да ме обичаш дотогава?
Или на клетката чернилката
ще те лиши от вдъхновение
И няма да ме разпознаеш?

Погледни нагоре- свързва ни дъга,
въздигната от мен до теб-
вълшебен дар, изпратен от звездите.
Извисена мълчаливо над калта,
рисува ме със цветовете на небе,
за да ме познаеш по очите.

© Вяра All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??