joddie (Катерина)
14 6
5 февр. 2006 г., 23:02

:( 

  Поэзия
920 0 4

Ни стон, ни звук, ни мисъл безнадеждна,

Потрепва пурпурна зора,

Във тази сутрин слънчева и снежна

Разтапяш моята душа.

Навред е бяло, белоснежно-

Като във книжка за деца.

Докосвам бавно, нежно

Протегната ти ръка…

 

Звън тук същий от камбана

Ме изтръгва от съня.

За ръка аз да те хвана

С мен да извървиш пътя-

През широките поля

И зелените гори,

Но сега сама вървя,

Остана във съня ми ти…

Вятърът свисти в гората,

Бродя аз съвсем сама

Няма я до мен душата,

Що обикнах,онемя

Твоя глас изчезна, ти се скри,

Лутам се да търся твоите очи.

Две очи – същий ручей бистър,

Две очи – същи две мъниста.

© Катерина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??