5 feb 2006, 23:02

:( 

  Poesía
997 0 4
Ни стон, ни звук, ни мисъл безнадеждна,
Потрепва пурпурна зора,
Във тази сутрин слънчева и снежна
Разтапяш моята душа.
Навред е бяло, белоснежно-
Като във книжка за деца.
Докосвам бавно, нежно
Протегната ти ръка…
Звън тук същий от камбана
Ме изтръгва от съня.
За ръка аз да те хвана
С мен да извървиш пътя- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??