:(
Ни стон, ни звук, ни мисъл безнадеждна,
Потрепва пурпурна зора,
Във тази сутрин слънчева и снежна
Разтапяш моята душа.
Навред е бяло, белоснежно-
Като във книжка за деца.
Докосвам бавно, нежно
Протегната ти ръка…
Звън тук същий от камбана
Ме изтръгва от съня.
За ръка аз да те хвана
С мен да извървиш пътя-
През широките поля
И зелените гори,
Но сега сама вървя,
Остана във съня ми ти…
Вятърът свисти в гората,
Бродя аз съвсем сама
Няма я до мен душата,
Що обикнах,онемя
Твоя глас изчезна, ти се скри,
Лутам се да търся твоите очи.
Две очи – същий ручей бистър,
Две очи – същи две мъниста.
© Катерина All rights reserved.
