Няма прах стерилно като в огън всеки опит за внушение е трън
Всеки ден следобедна неделя започнах да боготворя цигарите дори на сън
Отивам си от тая стая наклонена като съсипан бор
Постелята е опъната и те чака която и да си
Ела сега и до утре преспи и ти си върви
Сънувай къде съм отишъл докато правя топчици от кал
Прикрит зад пухкава тръстика решил че хубавото няма край
Мечтай ме докато бръшляна обхване пейката и мен
Докато в лъжата ми повярваш че вън е нощ а то да бъде ден
Претвори ме в камъче дъх стърготина
Забрави ме така и после пак ме търси
Остарей преди да помислиш че можеш да ме уловиш ...