14 нояб. 2005 г., 23:51

* * *

768 0 0

Добре дошъл пак при болката и самотата!
Ела да видиш как е тук!
Сякаш в сърцето нож забиват,а лицето
вечно мокро е.
Сълзите стичат се една след друга,
мигът превръща се във вечности всичко
обляно в тишина,и самотата тихичко
нахлува в мен.
Как да я прогоня?
Как сълзите да спра и болката в сърцето?
Дължиш ми този отговор-всичко това
дължа на теб!
Върни се или завинаги тръгни и
никога не се завръщай!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...