Nov 14, 2005, 11:51 PM

* * *

  Poetry
765 0 0

Добре дошъл пак при болката и самотата!
Ела да видиш как е тук!
Сякаш в сърцето нож забиват,а лицето
вечно мокро е.
Сълзите стичат се една след друга,
мигът превръща се във вечности всичко
обляно в тишина,и самотата тихичко
нахлува в мен.
Как да я прогоня?
Как сълзите да спра и болката в сърцето?
Дължиш ми този отговор-всичко това
дължа на теб!
Върни се или завинаги тръгни и
никога не се завръщай!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...