14.11.2005 г., 23:51

* * *

766 0 0

Добре дошъл пак при болката и самотата!
Ела да видиш как е тук!
Сякаш в сърцето нож забиват,а лицето
вечно мокро е.
Сълзите стичат се една след друга,
мигът превръща се във вечности всичко
обляно в тишина,и самотата тихичко
нахлува в мен.
Как да я прогоня?
Как сълзите да спра и болката в сърцето?
Дължиш ми този отговор-всичко това
дължа на теб!
Върни се или завинаги тръгни и
никога не се завръщай!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...