****
Не се ли умори да уморяваш
и радостта в очите да отнемаш
от себе си пак нищо да не даваш
а от душата ми да искаш все да вземаш.
Не стигна ли изгарящия огън
докоснал се до теб от мойта плът
че трябваше да бягаш като гонен
и да потърсиш своя път.
Не чакай пак след теб да тичам
и слепотата има свой край
нито красиви думи да изричам
за да запазя “този рай”.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены
Поздрав!