21.08.2006 г., 16:58 ч.

**** 

  Поезия
577 0 2

Не се ли умори да уморяваш

и радостта в очите да отнемаш

от себе си пак нищо да не даваш

а от душата ми да искаш все да вземаш.

 

Не стигна ли изгарящия огън

докоснал се до теб от мойта плът

че трябваше да бягаш като гонен

и да потърсиш своя път.

 

Не чакай пак след теб да тичам

и слепотата има свой край

нито красиви думи да изричам

за да запазя “този рай”.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако се огледа пак.. може да стане и по-добро!Поздрав!
  • Много ми хареса!Понякога и такива неща се случват,но трябва да сме силни и да ги преодоляваме...Поздрави!
Предложения
: ??:??