****
Не се ли умори да уморяваш
и радостта в очите да отнемаш
от себе си пак нищо да не даваш
а от душата ми да искаш все да вземаш.
Не стигна ли изгарящия огън
докоснал се до теб от мойта плът
че трябваше да бягаш като гонен
и да потърсиш своя път.
Не чакай пак след теб да тичам
и слепотата има свой край
нито красиви думи да изричам
за да запазя “този рай”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
Поздрав!